http://coldplay-bg.com Фен сайт на Coldplay (c) 2007 Coldplay Bulgaria - Rss новини 60 bg-BG webmaster@coldplay-bg.com http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=57
Първо, благодарим ви за невероятната година, която направихте до сега; от молбите ви в радиостанциите да пускат нашите песни до купуването на албума и идването на концертите; на вас дължим много. В ролята си на публика бяхте изключителни и бих искал да добавя, че пеенето ви беше на отлично ниво.

В духа да правим различни неща и да поддържаме всичко свежо се готвим да ви предоставим няколко музикални проекта, които не бяхме планирали преди кампанията. Първо в близките седмици ще издадем версия на "Lost!", в която ще вземе участие самият Jay Z.
През ноември сме щастливи да обявим, че излиза e.p. "Prospekt's March". То съдържа пет песни, които не бяха готови през май (крайният ни срок за Viva la Vida), но и които скоро бяха завършени. Те са:

1. Life in Technicolour || (която е песен)
2. Postcards From Far Away
3. Glass of Water
4. Rainy Day
и
5. Prospekt's March

Корицата ще бъде още една картина на Южен Дьолакроа.

Много сме горди от постиженията сме и сме развълнувани от бъдещите издания. Всяко едно от тях беше повод за много решения и спорове; някои биха били сметнати като доста бурни и тежки за Coldplay, но в нашите мисли те са песните, които изпълват картината на Viva la Vida.
Ако искате да вземете е.р.-то, можете да го свалите или поръчате по интернет или да го намерите в специална серия на албума "Viva la Vida. Prospekt's March Edition". Версията на "Lost!" с Jay Z също е включена в него.
Много се надяваме да ви хареса и очакваме да пеем тези песни с вас по целия свят.
Благодаря ви за четеното. Съжалявам за почерка.

С обич, Крис.

[img_center]/webimg/1223108725.png[/img_center]]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=56концертът беше страхотен!

Едва ли ще мога някога да опиша с думи това което преживях там, като фен на Coldplay!
Надмина всичките ми очаквания и беше съвсем различно от всичко, което съм си представял преди това.
Сега със сигурност не съм в състояние да ви опиша концерта, но знам колко много очаквате новини и впечатления, така че ще рискувам накратко.
Сега си събирам всички мисли и спомени в главата, но ще бъде трудно, защото аз го изживях като една голяма емоция. На моменти не знаех къде се намирам! (Ако някой друг го бе казал това, щях да помисля, че се превзема)
Концертът го гледахме направо до сцената, може би имаше само 1-2 метра от ограждащите въжета. Първите думи на Лара, като влязохме в залата бяха, че никога не е предполагала, че можем да бъдем толкова близко! Бяхме леко в дясно, точно пред Джони, или той беше пред нас. Всичко виждахме отлично. А имаше много и да се види и да се чуе! Ефектите бяха чудесни и направени много примерено и с много вкус!
Джони и Уил бяха перфектни, Гай никога не съм го виждал (във всичките концерти, които съм си свалял от Интернет) в такова добро настроение и толкова разкрепостен на сцената. През цялото време беше усмихнат и по едно време дори се заиграваше с Крис (само не ме питайте на коя песен)! Крис си беше същия какъвто си го познаваме, изпусна няколко тонове и изяде няколко думи от песните, но то това му е в чара.
Изобщо момчетата бяха в настроение и направиха всичко възможно да ни изненадат. Пяха на различни места в сцената, акустичната част я направиха, най-отзад на залата-точно сред публиката, което беше страхотно да ги гледаме, как пеят заобиколени от шашнати фенове! За моя изненада не пяха-акустично Yellow, a The Scientist и Death Will Never Conquer, изпълнена от Уил. Беше направо уникално. Както и уникалното начало на VIVA LA VIDA. Направиха го много готино, докато Крис се заиграваше с публиката и свиреше сам на пияното в средата на залата класически парчета за relax, останалите трима се бяха подготвили на сцената и започнаха вихрено направо от припева. Можете да си представите, какво беше усещането сред утихналата зала и релаксиращата музика!
За мен върховния момент на вечерта бе изпълнението на Lovers In Japan. Наистина уникално изпълнение на живо, уникални ефекти, уникално видео, уникален водопад от звуци! Само тази песен да бях чул на концерта, си заслужаваше всички усилия и премеждия за да бъда там на 24-ти септември.
Съжалявам, но това е за сега от мен! Има какво още да разправям, но наистина сега не съм в състояния да опиша всичко.

Има още концерти от турнето, навярно има и още билети, така че и 1% да имате възможност използвайте я! Наистина си заслужава, а и вие заслужавате да си доставите това преживяване!
А имам и снимки, но и аз не съм ги видял още на компютъра, как изглеждат! Просто ви пиша тези редове, в самия момент когато се прибрах в къщи!]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=55- Здравей, Крис, как е? - Доста напрегнато време е в момента, но също така невероятно вълнуващо. Албумът е завършен, издадохме го, решихме кои ще са синглите и сме в процеса на правене на клипове. Също така завършихме с планирането на турнето ни, което е добре. - До каква степен групата имаше контрол над това планиране? - Хиляда процента. Мислим затова къде ще свирим и какъв микс от стари и нови песни ще имаме. Мислим да представим някои песни по различен начин и затова как да направим пътешествието за концерт възможно най- вълнуващо. На практика се опитваме да направим нещо, което да е толкова забавно, колкото всяко излизане вечерта. Искаме да се конкурираме с "Котки" и "Starlight Express". Нашата единствена цел е хората, които са си похарчили парите да бъдат забавлявани. Доста мислим върху това. Мислим върху това как изглежда всяка песен и къде ще бъде най- подходящо да я изсвирим, както и от коя част на залата ще успее да я види най- добре. Предполагам, че сме доста обсебени от такива мисли, да бъда честен. - Колко време планирахте концертите? - Около четири месеца. Но изпълненията на живо винаги играят роля в звученето на албума. Мислим си: "От какво се нуждае нашия концерт? Какво му липсва?" Този път решихме, че се нуждаем от нещо по- силно, нещо по- тежко, нещо по- емоционално, където ще пеем в по- нисък регистър и хората ще могат да пеят с нас. Има доста места за припяване този път. - Чуваш ли когато хората пеят, докато свирите? - Определено. Живея за звука от хора пеещи с нас. - Значи, най- вероятно, имате много вълнуващи планове за концертите, които не можеш да ни кажеш още? - О, ще ти кажа всичко. За начало имаме някакви невероятни топки. Имам предвид в чисто технологичен смисъл. Ако дойдеш на нашето турне, ще видиш най- магическите топки, които някога си виждал. Всъщност те са най- магическите топки, откакто Джон Лий Хукър имаше около петдесет деца. И за първи път ще се появят на нашите концерти. - Къде намерихте тези магически топки? - На едно място в Северна Англия, където правят умни неща. Те са част от продължаващата ни мисия да направим голямо пространство да се почувства сякаш е възможно най- тясно. - Затова ли свирите в зали, а не на стадиони? - Да, още не сме стадионна банда. Мисля, че все още се опитваме да разберем как да направим зала с десет хиляди души възможно най- вълнуваща, какво остава за стадион. За мен, залите са перфектния размер за концерти и затова се опитваме да овладеем тях колкото се може по- добре. - Мислите ли за сет-листовете вече? - Да, сет-листовете са на 90% готови. Знаем кое къде ще свирим. Това, което ще се хареса в Детройт и Филаделфия и това, което ще се хареса в Прага и Лондон. - До такава степен ли планувате турнето? - Да, разбира се. И когато имаме идеите, наемаме колкото можем повече талантливи хора да ги осъществят и да ги направят по- добри, отколкото ние сме ги замислили. Доста се интересуваме за нашите концерти. - И не сте от тези групи, които са прекалено горди да свирят хитовете си? - Не, ще свирим колкото се може повече хитове. Въпреки че някои песни са само половин хит. Така че на някои концерти може да изсвирим девет пъти Clocks, след това дванадесет пъти Fix You и да завършим с припева на Yellow- 27 пъти. - След като запишете нова песен, трудно ли е да се научите да я свирите наживо? - Не този път, защото прекарахме доста време в записи наживо. И нямаше да завършим някоя песен, ако не смятахме, че ще направи концертите ни по- добри. Все още търсим съставките за идеалния час и половина. И тъй като не можем да пресъздадем Терминатор 2 навсякъде, трябваше да направим нещо ново. - Решихте ли какво облекло ще носите? - Напълно. Това ще е първото турне на Колдплей, в което облеклата са домашно направени- от групата. Когато си ги сложим се чувстваме в истинска гангстерска група. [img_center]/webimg/picree.jpg[/img_center] - Имате доста концерти следващите няколко месеца. Не е ли малко обезкуражително като си погледнеш графика? - Не, всъщност го чувствам като голямо предизвикателство. Времето, през което се чувствам най- жив е когато свирим. Само тогава в главата ми има смисъл. - Чувството същото ли е след 30 концерта? - Същото е след 230 концерта. Нямаме търпение пътуването да започне. Също така обмисляме да даваме по една песен за всеки билет. Имаме една песен "The Goldrush", където Уил е певеца. Искаме да я включим в шоуто, така бихме желали да я раздаваме с билетите. По този начин единствените хора, които ще знаят песента, ще са тези, които идват на концертите ни. - Така че да могат да пеят с вас? - Именно. Мисля, че Уил ще се нуждае от цялата възможна помощ. Не му хареса, че го накарах да бъде певец в една песен. Но мисля че сега е турнето за това. - Уил зад барабаните ли ще пее? - Това е изненада. - А, значи все пак не казваш всичко. - Има доста изненади, включително пеперуди, обрисувани барабани и много цвят и може би някои неща, за които още не сме се сетили. Напълно обзети сме да направим това турне възможно най- добро.]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=54 http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=53
...Времето течеше бавно, а тишината се разкъсваше от монотонното отброяване на часовника. Меката светлина, топлата стая, уютът и безпокойството от отминаващото време създаваха усещането за нещо блажено и опасно. Точно каквото би било седенето на ръба на някоя пропаст на брега на морето- едновременно красива и изпълваща, но също така обезпокоителна и опасна..… Един момент на удоволствие от живота и страх от смъртта, на вкопчване във истинското, но толкова близо до нереалното, една комедия с драматичен край, едно царуване над живота, но в същото време поданничество към природата и към нищожността на индивида.

…Бе останал сам в този последен момент на своя живот и се опитваше да се вгледа в отминали времена и премеждия, битки, победи, разочарования, любов, приятелство… опитваше се, макар и твърде късно да открие истината за своя живот, за смисъла на битието си… размишляваше върху разноцветния си живот (Life in Technicolor).
Засега обаче, той бе съсредоточен върху предстоящото- неговата смърт. Опитваше се да отхвърли тази мисъл, този страх от неизбежното, за да не изпадне в отчаяние. Набръчканите му ръце грабнаха здраво облегалката и се разтрепереха. Опитваше се да отвори сърцето си за Господ, да чуе неговите думи и да събере кураж за последните си мигове (God is in my garden, but I dont know what he said, for my heart it wasnt open). Искаше да изтръгне образа на Лондонските гробища (Cemeteries of London) от съзнанието си.

Лицето му се напрегна, очите му се присвиха и емоциите завладяваха мислите му. Все пак успя да поеме контрол върху себе си. Изчака известно време, за да се успокои и впусна съзнанието си в дълга ретроспекция. Изплуваха образи, събития, вълнения от изминали времена. Спомни си детската си наивност, когато светът излгеждаше толкова необятен и непознат. Припомни си времената на юношеството, когато умът и духът му преживяваха своя Ренесанс. Тогава той можеше да обича безусловно, да мрази безгранично, да вярва сляпо, да бъде лидер. Имаше чувството, че това е времето, през което се е чувствал най- свободен да определя границите на собственото си държание и поведение. Тази негова свобода бе толкова красива и отвъд всякакви лимити, че го караше да се чувства изгубен (Lost!) в нея. Всички посоки изглеждаха правилни, грешките бяха безнаказни, защото бяха скрити под извинението на неопитността и наивността. Но нима не беше точно това времето, в което той се чувстваше най- способен да открива, да изобретява своите истини, да търси смисъла на живота (42), времето, в което умът му не бе обременен от чуждите възгледи и той бе господаря на своя живот. Свещенната му наивност бе най- близкия му приятел, но, за съжаление, тя предвещаваше собствената си смърт, карайки го да открива все повече и повече хоризонти в алхимичния процес наречен търсене на щастие, докато в един момент напълно бе изчезнала. Сантиментът по онова време се допълваше и от още едно чувство- царуването на любовта (Reign of Love). Както всичко останало, тя бе чиста, семпла, неизучена и невероятно силна. Тя имаше абсолютната власт да създава и руши, да лекува и ранява смъртно. Любовта бе двигателят на целият този процес на неговото съграждане като личност- без нея периодът щеше да бъде лишен от смисъл и от воля….

… Дишането му се учести. Стаята, предметите, времето, сякаш се стесняваха и искаха да се съберат за последно пред очите му преди да издъхне. Съзнанието му се нуждаеше от отдих. Мислите надделяваха над умореното му тяло. Събираше сила за последната си битка, за още малко време. Не искаше да се предава без да е пропътувал за последно през живота си- за да каже последно сбогом на всички и всичко, които са били част от него.

Пренесе се на сватбения си ден и успя да стане свидетел на най- важното “Да” (Yes) в живота си. Видя удивителната красота на своята съпруга и отново стана свидетел на тази тръпка от неизвестното, което предстои, но и на смелостта, която любовта вдъхваше на тези двама души. Стана свидетел на еуфорията от събитията, моментите, в които искаше времето да спре. “Да живее живота” (Viva La Vida) крещеше тогава уверено. Насладата от любовта, съзнанието на зрялостта, възможностите на един млад и уверен човек- всичко това бе тогава изписано на лицето му. Спомни си разходките по виолетови хълмове (Violet Hill), хванат ръка за ръка за своята любима, спомни си радостта от дните им заедно, трудностите им, премеждията, нищожни пред силата на любовта и приятелството им.

…. За момент сякаш загуби съзнание. Ръцете му се отпуснаха и той се свлече безпомощно от стола си. Настъпваше краят на един живот. Старецът затвори очи и разбра, че цялото му пътуване в миналото е траяло един единствен миг- миг, през който той стана свидетел на своето битие за последно. Последните му глътки въздух бяха тежки, но сърцето му бе спокойно. Ръцете му бяха отпуснати, а стаята сякаш просто се завъртя и оформи един блестящ тунел от светлина. Време беше да напусне живота и да срещне смъртта и всичките и приятели (Death and all His friends) . Емоцията го напусна и тялото му остана неподвижно…

...Часовникът отброяваше секундите все така бавно и монотонно. Това бе неговият край.


Steppenwolf ]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=52 http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=51

[img_center]/webimg/brixa.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/brixb.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/Brixton-1654.jpg[/img_center]


[img_center]/webimg/coffee.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/done.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/dr.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/IMG_2260.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/IMG_2266.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/IMG_2271.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/jonny.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/on.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/Outer.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/stage.jpg[/img_center]

[img_center]/webimg/wall.jpg[/img_center]

]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=50
[img_center]/images/123.jpg[/img_center]]]> http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=49 http://www.coldplay-bg.com/index.php?new_id=48